Нов ред се налага на палестинците. Как да се изправим срещу него?

Има два диалога, които се развиват след последното преустановяване на огъня, което сложи нежна пауза в касапницата в Газа – един спокоен, прагматичен и регионален; другият, мощен, честен и световен. Първият се организира при закрити порти, измежду дипломати, разследващи служби и политически ветерани от Близкия изток. Вторият изпълва нашите времеви линии, оживени от отвращение и взаимност – единственият заслужен човешки отговор на ужаса. Първият скицира нова карта на властта, а вторият приказва за изменничество и съмнение.

Ако се вслушате деликатно, от районните столици излиза поразително умозаключение: войната в Газа е завършила – освен във военно отношение, само че и като политическа парадигма. В очите на тези, които ръководят държавното ръководство, съглашението бележи точка, от която няма връщане. Това, което се развива, не е примирие; това е пренареждане. Катастрофата в Газа провокира наново калибриране, което ще се популяризира надалеч оттатък нейните граници, достигайки надълбоко в Израел, прекроявайки палестинската политика и предефинирайки какво ще значи районната непоклатимост за години напред.

В това ново пресмятане Хамас – и в действителност целият план на политическия ислям, дружно с множеството недържавни артисти – е изправен пред изключване от формалната политика. Управляващите съсловия в района, неотдавна обединени към устрема към непоклатимост, търговия и следена рационализация, в този момент гледат на сходни придвижвания като на реликви от предишното и като на сътрудници на хаоса. Все по-голям консенсус твърди, че всички сходни участници би трябвало да бъдат арестувани или изкоренени.

Същата логичност на надзор ще се разпростре и върху Западния бряг – просто тъй като зараждащият районен ред цени ръководството на първо място. Арабският проект е, че арабските страни, присъединени от определени ислямски и интернационалните сили, ще се намесят, с цел да слагат Западния бряг под краткотраен контрол – административен, финансов и обвързван със сигурността – проправяйки пътя за ръководен преход.

На палестинската власт ще бъде препоръчана това, което може да е последната й опция за промяна – развой, който ще бъде следен от екип от самостоятелни технократи, натоварени с преструктурирането на институциите, ръководството на Газа и подготовката на терен за избори. Ако палестинската власт се съпротивлява на това преструктуриране, тя рискува изолираност и неплатежоспособност.

Мнозина ще видят това като опит не за промяна, а за коопция – сигурно логиката на тези, които движат този развой, не е либерален идеализъм. Те се стремят да обезпечат палестинската улица посредством водачество, което може както да сдържа недоволството, по този начин и да договаря при предвидими условия. Палестинците нямат монарси или династии и при неналичието на такива структури изборната урна остава единственият жизнерадостен инструмент за поддържане на вътрешната легитимност, даже и да е подбудена от външни калкулации.

Организацията за избавление на Палестина, от дълго време изпъкнала, може скоро да се трансформира в освен това от алегоричен чадър, параден дом за партиите на „ освобождението “. В нововъзникващия районен ред тя рискува да бъде обсъждана като конструкция, която е надживяла политическия си миг, битката й се свежда до заявления, апели и търсене на донорски средства. Тези, които желаят да останат политически съответстващи, ще би трябвало да се преконституират - имайки поради новия ред - като цивилен партии, лишени от своя революционен дух.

Това са контурите на това, което мнозина в политическите кръгове в този момент считат за неизбежно. Това е визия, която малко на брой разказват намерено, само че все пак тя се възприема безшумно с възходящо доверие от Аман до Кайро, от Рияд до основни западни столици.

Но тук е разделянето. Докато вътрешните хора приказват на езика на системите, надзора и „ реда “, мнозина по света се отдръпват от това, което считат за цинично изчисление и коопция – пренареждане на властта, лишено от правдивост, отчетност или почтена визия. Активисти и придвижвания за взаимност виждат тези маневри не като пренареждане, а като изменничество. Те не могат да се доверят на Израел или Съединените щати, нито могат да се доверят на желанията на районните държавни управления, които наподобява са се включили към парите и властта. И те са прави да бъдат подозрителни.

И въпреки всичко сред наивността и цинизма би трябвало да има място за натурализъм - не натурализъм на примирие, а на осъзнаване. Това, което се случва в този момент, не е осъществяването на справедливостта, а появяването на нова конструкция, която ще дефинира какво може или не може да реализира справедливостта. Да го пренебрегнем значи още веднъж да се лишим от свободата на деяние.

Земетресението в Газа промени граматиката на спора. Израелската власт, въпреки и брутална, към този момент не е безспорна. Регионалната политика се трансформира. Пише се нов ред — и тези, които желаят да останат участници в него, би трябвало да научат неговия речник. В противоположен случай те рискуват да се трансфорат в бележки под линия, запомнени единствено с отхвърли си да се приспособяват към света, който се преправяше пред очите им.

Според мен и двете действителности – прагматичната и моралната – в този момент се разпростират една до друга, техните течения се преплитат, сблъскват и напредват през всичките им несъгласия. Успоредно с това разделяне минава втора, пресичаща се ос: от една страна, неумолимият експанзионистичен план на Израел продължава да провокира и подкопава всяка зараждаща рамка на мир, правдивост или ред. Другият, дефиниран от транзакционните калкулации на районните сили – всяка, в друга степен, обвързана със Съединените щати и оказваща въздействие върху тях.

В близко бъдеще конфликтът на тези течения безусловно ще докара до турбулентност. Но в по-дългосрочен проект, защото вниманието на Вашингтон ще бъде непроменяемо насила да се пренасочи към Китай и Русия и защото публичните настроения на Запада се обръщат уверено против безнаказаността на Израел и колониалната логичност, която го поддържа, мъчно е да си представим по какъв начин второто течение, районните прагматици, в последна сметка няма да надделее, може би по-рано от предстоящото.

Междувременно придвижванията за взаимност ще продължат да приказват в регистъра на полезностите – на правата, паметта и моралния закон, който към момента упорства за правдивост в ерата на целесъобразността. Техният глас остава незаместим: съвестта е тази, която напомня това, което политиката прекомерно постоянно не помни. Дъгата на историята няма да се огъне сама по себе си към справедливостта; тя би трябвало да бъде изтеглена там от тези, които отхвърлят амнезията, които не разменят полезности за комфорт.

За палестинците от диаспората и интернационалната общност, движена от взаимност, идната работа е ясна. Те би трябвало да устоят на приспиващото улеснение на успокоителните жестове, които сигурно ще се умножат: самопризнания, резолюции, обещания за реорганизация. Приемете ги с берекет, само че не ги бъркайте с промяна.

Натискът за осезаеми промени на място, както и стремежът към отчетност би трябвало да остане безсърдечен. Архитектите и изпълнителите на геноцида в Газа би трябвало един ден да застанат пред закона не от възмездие, а с цел да възстановят смисъла на самото правораздаване. Само посредством такава непримиримост съвестта може да остане политическа мощ и че битката за Палестина – за достолепие, тъждество и истина – продължава да дефинира освен ориста на хората, само че и моралния манталитет на нашето време.

Другата, по-трудна задача е тази, която прекомерно постоянно остава без внимание: построяването на ново политическо водачество на място. Сега има празнота – тясна, несигурна, само че действителна. Не е елементарно да се стъпи в него, само че би трябвало да се овладее.

Следващото потомство би трябвало да разбере, че свидетелстването, протестирането или коментирането от маргиналията към този момент няма да са задоволителни. Никой няма да насочи покана да води; те ще би трябвало сами да претендират за това пространство посредством самодейност, изясненост и упорита работа по образуване.

Докато палестинците се връщат към политическата нулева точка, тези, които желаят да видят нов тип водачество, би трябвало да се ангажират непосредствено с изработването на политика и да оказват помощ за образуването и финансирането на придвижванията, които могат да водят една нация напред.

Защото единствено посредством възхода на нови политически сили и език, кадърен да приказва както на улицата, по този начин и на залите на властта, палестинците могат възвърнат гласа си в тази нова разгръщаща се глава.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.